Държавният архив в Търговище представя документи и спомени за опустошителното наводнение от 1914 г. в Ески Джумая
Спомени, документи и снимки, разказващи за опустошителното наводнение в Ески Джумая (днешно Търговище) от 6 юли 1914 г., представя Държавният архив в областния град. Изложбата е организирана по повод Деня на отворените врати и е част от инициативите за отбелязване на 75 години от създаването на Държавните архиви в България.
Според директора на институцията Диана Петрова, голямото наводнение през 1914 г. унищожава близо две трети от града. Сред разрушените сгради е и общинското здание, а значителна част от общинския архив е отнесена или унищожена.
Сред ценните експонати е споменът на Драгомир Трухчев, който описва не само мащаба на бедствието, но и как с течение на времето трагедията постепенно избледнява в обществената памет.
„Минаха вече десетилетия, откак река Враня придойде и със своите буйни води наводни Ески Джумая, като причини големи щети на местното население, както материални, така и човешки жертви… младото поколение не знае за това наводнение, а е чувало смътно само от своите близки“, пише Трухчев.
Наводнението остава в историята като едно от най-тежките природни бедствия, сполетявали града. Само за два часа река Врана излиза от коритото си и залива града с водна стихия, която на места достига няколко метра височина. Унищожени са десетки къщи, работилници, стопански постройки и градини, а тогавашната преса съобщава и за човешки жертви.
Друг впечатляващ разказ, съхранен в архива, е на учителя Черню Ненков Чендов, който описва как къща на негов съсед буквално е отнесена от придошлата река.
От запазените документи става ясно, че след унищожаването на общинския архив започва воденето на нови регистри. Протоколната книга е открита на 9 юли 1914 г., а заповедната – още на 7 юли 1914 г. По решение на Общинския съвет през август същата година започва изготвянето на нови данъчни и семейни регистри с помощта на допълнително назначени писари.
Първата заповед след бедствието задължава собствениците на хотели, кръчми, кафенета и гостилници да предлагат единствено преварена вода, за да се предотврати разпространението на епидемии.
Назначена е и специална комисия за обследване на повредените сгради. Забраняват се ремонти на опасните постройки, а ново строителство се допуска само със специално разрешение и на разстояние поне 30 метра от коритото на реката.
Сред предприетите мерки след бедствието са забрана за присвояване на отнесени вещи, почистване на улиците и изграждането на четири временни дървени моста, които да възстановят връзката между отделните части на града.
На 22 юли 1914 г. е създаден специален благотворителен комитет за подпомагане на пострадалите жители. Дарения пристигат както от Търговище и околните селища, така и от различни краища на тогавашното Царство България.
Общинският съвет взема решение и за тегленето на заем от 500 000 лева със срок на погасяване 50 години, предназначен за възстановяване на водоснабдяването, изграждане на мостове, нова кланица, разширяване на общинската сграда и подобряване на училищната инфраструктура. След отказ на Българската народна банка впоследствие е поискан нов кредит от 200 000 лева от Българската земеделска банка за възстановяване на разрушените обществени сгради.
През декември 1914 г. Общинският съвет продължава да разглежда мерки за преодоляване на последиците от бедствието, а през август същата година е създадена и комисия за контрол върху цените на стоките от първа необходимост, за да се ограничи спекулата след наводнението и в условията на започналата Първа световна война.
ПроНюз Добрич
