Историята с Рене Гуд не е нито за поезия, нито за майчинство, нито за жертва на системата. Тя е поредният пример как съзнателното противопоставяне на закона и идеологическата заслепеност могат да имат фатален край. В САЩ случилото се не е въпрос на интерпретация – особено когато срещу теб стоят федерални агенти и особено когато ти възпрепятстваш тяхна операция. А масовата дезинформация не променя фактите – редът не е опция – той е закон. Неолибералните медии вече побързаха, по подобие на случая с Джордж Флойд (между другото, убит на около километър от мястото, където се случва това), да ѝ изградят ореол на примерна, добра, отдадена на децата си кротка жена.
СЛУЧАЯТ ДЖОРДЖ ФЛОЙД И МАСОВАТА ПСИХОЗА
Помните ли Флойд? Случващото се с Гуд има потенциала да достигне масовата психоза след убийството през 2020 г. от полицай на вече споменатия, която истерия предизвика вълна от протести срещу расизма, давайки нови сили на движението BLM (Black Lives Matter). И макар че рецидивистът е бил арестуван многократно преди това – за въоръжен грабеж, употреба и разпространение на наркотици, влизане с взлом в дома на бременна жена и заплаха с убийство, а преди да бъде убит си купува цигари с фалшива 20-доларова банкнота, надрусан е и оказва съпротива, накрая се превърна в герой, в емблема на BLM и други крайнолеви и анархистки организации. В САЩ и Европа има стотици погроми, кражби, убийства на невинни граждани, изпречили се на пътя на «протестиращите», а самият рецидивист е погребан в златен ковчег, на четиричасова траурна церемония, излъчвана на живо от всички големи телевизии в САЩ, като един от братята му е поканен да говори в Конгреса на САЩ. Започват да го рисуват и с ангелски криле…
Нека не забравяме и материализирането на болката. Вече се случва и при Гуд. Събрани са милиони за децата ѝ. А при Флойд стартират три кампании, организирани от:
-
една от сестрите на Флойд;
-
един от братята му;
-
близки на дъщеря му (тази кампания набързо се превърна и във фондация).
Първоначалното намерение е да се покрият разноските по погребението и предстоящото дело, пътните разходи, обучението на дъщеря му и други, все благородни стремежи, но обявената цел за кампанията на брат му от 1 500 000 долара освен бързо достигната, беше и продължена след това. Събрани са над 14 000 000 долара. Кампанията за дъщеря му, в която е посочено, че «ще расте без баща» и ще има «финансови затруднения», както всъщност някои медии твърдят, че е растяла и до момента – без баща и без финансова подкрепа от него, също набира над 2 000 000 долара. Сестрата се оказва скромна и спира само на 377 000 долара. А семейството му получава и 27 000 000 долара обезщетение, след постигането на споразумение с град Минеаполис.
ОБРАЗЪТ НА РЕНЕ ГУД СРЕЩУ РЕАЛНОСТТА
Да се върнем на Гуд. Да, тя е била майка на три деца, но това – макар и нарочно подчертавано с цел повече състрадание към нея, не е критерий какъв човек е била в действителност. Иначе по тази логика всички обитателки от Факултета ще са еталон за примерни, честни и добри майки. С извинение за примера… Още повече, че две от децата – от първия ѝ брак – не са живели при нея. Отнети са ѝ от социалните. Натъртването, че е била поетеса, учила творческо писане и печелила награда за поет от университета, също буди недоумение. Съзнателно обаче медиите избягват да споменат даже, че в последните години – след смъртта на съпруга си, е съжителствала с крайнолява партньорка, която е оказала съществено влияние върху възгледите ѝ. Нейната съпруга Бека Гуд, която снима протеста, се появява на друго видео, записано с мобилния телефон на агента на ICE Джонатан Рос. Чува се как Бека влиза в спор с него, като му казва:
«Искаш да се свържеш с нас? Искаш да поспориш с нас? Казвам, иди да обядваш, голямо момче».
Случилото се беше и повод всички, които и без това виждат в лицето на ICE инструмент в ръцете на Тръмп, да поискат тяхното закриване, а на всички неолиберални медии и функционери, поощрявани от демократите (включително и финансово), да си намерят нов обект, макар и мъртъв, чрез който да манипулират масите.
ИСТИНАТА ЗА ICE И АКЦИЯТА В МИНЕСОТА
А истината е, че ICE, макар никой да не споменава, са създадени през далечната 2003 г., много преди Тръмп да стане президент; те са федерална агенция; част от Министерството на вътрешната сигурност (DHS). Не са нито частна структура, нито свързани с настоящия президент. В последните месеци просто имиграционната политика на новото американско правителство е по-строга и те получиха повече ресурси и политическа подкрепа за операциите си. Всичко друго са явни спекулации и съвсем нагледен пример за масова дезинформация.
Нека споменем, че акцията на ICE, при която беше убита Гуд, е била насочена срещу сомалийски мигранти, включително и срещу сериен изнасилвач. И Гуд, заедно със съпругата си, са там да попречат на властите да го приберат. А конкретно сомалийската общност се превърна във фокус на администрацията на Тръмп и на републиканците в Конгреса след скандал с измами със социални помощи в град Минеаполис. В Минесота се разследват измами със социални помощи и федерални програми, включително различни НПО-та, които са получили стотици милиони долари за детски хранителни програми, но по-късно е доказано, че са подавали фалшиви искове за средства. Споменава се включително и сомалийската мафия като играч на терена, под благосклонния поглед на губернатора Тим Уолц. Касае се за изключително дълъг период на широко затворени очи – от 2020 до 2025 година включително, което ясно говори за съзнателно неглижиране (най-малкото) от страна на местните власти. Това е и причината ICE да засили проверките в някои щати.
ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СИЛА: ЗАКОНЪТ В САЩ И БЪЛГАРИЯ
Нещо напълно неразбираемо за нашите ширини, но в Щатите, което е разписано и в законите им, служителите на реда (полицаи и федерални агенти) могат законно да използват смъртоносна сила, включително да прострелят нападател, ако преценят, че съществува непосредствена заплаха за техния живот или живота на други хора.
В България към полицаите се подхожда с пълно пренебрежение, за което често са виновни и самите те, но и поради законите, които са не просто крайно меки към престъпниците, а и са крайно ограничаващи при използването на сила. Последствията ги виждаме ежедневно:
-
немалка част от служителите на реда са доста пасивни;
-
немалка част предпочитат да приемат подкупи;
-
малцината, избрали достойния и честен път, завършват два метра под земята.
Да си припомним пометените от автобус, пълен с мигранти, Атанас Градев и Йордан Илиев, както и обесилият се Димитър Петров, който година преди това, след поредното брутално посегателство срещу млади момичета и бягство, прострелва смъртоносно извършителя – Светослав Младенов. Но за благодарност Петров е отстранен от служба, срещу него е повдигнато обвинение и го заплашва затвор… В България можеш да попиташ полицай – «има ли как да се разберем?», директно да му предложиш подкуп, да го потупаш приятелски по рамото, докато те е спрял за проверка, да му възразиш, да му посегнеш, да го удариш, да го заплашиш, че утре няма да е на работа. И нищо да не ти се случи…
В САЩ, ако не се подчиниш на полицейско разпореждане, не си поставиш ръцете на волана, ако служителят го изиска, не останеш мирно в колата, можеш да бъдеш арестуван, свален на земята, срещу теб да бъде употребена сила, а можеш да бъдеш и застрелян. Законът е на тяхна страна. Подобни словесни еквилибристики – ама Гуд завивала надясно да избегне служителя, ама била давала назад, ама не била агресивна, ама била майка на три деца, ама била поетеса, ама била усмихната и мила – демонстрират не само непознаване на законите в Щатите, което не е проблем, но демонстрират и трагичния начин на разсъждение на родна земя – полицаите тук са господин никой, принизени са до ролята на кварталния бензинджия, а спрямо тях, спрямо властта въобще, спрямо правовия ред, няма и капчица респект.
