Оливер Вархеи,
комисар по въпросите на здравеопазването и
хуманното отношение към животните
Сърдечносъдовите заболявания остават най-големият убиец в Европа. Всяка година те стават причина за смъртта на 1.7 милиона души на континента. Само по себе си това число е достатъчно тревожно. А най-неприемливото е, че до 80% от тези смъртни случаи могат да бъдат предотвратени. Повечето от нас познават поне един страдащ от сърдечносъдово заболяване: родител, колега, приятел. В много случаи предупредителните знаци са налице — високо кръвно налягане, висок холестерол, висока кръвна захар. Тези тихи болестни състояния могат да останат незабелязани в продължение на години и да напредват подмолно — докато не настъпи като първи симптом инфаркт или инсулт. Тогава вече е твърде късно. А често хората дори не знаят личните си стойности за тези три показателя.
Планът Сърце в безопасност и новата стратегия за превенция
Именно заради това е необходимо да променим начина на действие на ниво Европейски съюз. С новия европейски план «Сърце в безопасност» (EU Safe Hearts Plan) решително преориентираме нашите действия от реагиране на сърдечносъдовите заболявания към тяхното предотвратяване. Твърде дълго нашите здравни системи бяха изградени около реакцията при спешни състояния, а не около ранните действия.
«Планът Сърце в безопасност поставя превенцията, профилактичните прегледи и ранната диагностика в центъра на европейското здравеопазване.»
Целта е обикновените и ефективни профилактични прегледи да станат рутинна част от живота на хората в цяла Европа, така че те да разбират какви са рисковете лично за тях много преди да се развие сериозно заболяване.
Рискови фактори и тревожна статистика в ЕС
Повече от ясно е, че тези мерки са неотложни. Към днешна дата статистиката показва:
-
54% от хората в зряла възраст в ЕС са с наднормено тегло;
-
Всеки трети млад човек е с наднормено тегло или затлъстяване;
-
20% са на ръба на диабет от втори тип или вече са го развили.
Диабетът, наднорменото тегло и затлъстяването са основните рискови фактори за появата на сърдечносъдови заболявания. КОВИД-пандемията допълнително задълбочи тези тенденции. Ако не предприемем действия, обричаме цялото бъдещо поколение на влошено здраве с хронични заболявания, а здравните системи ще бъдат подложени на непосилен натиск.
Ролята на скрининга и цифровите технологии
Основен компонент в плана «Сърце в безопасност» е рутинното измерване на кръвното налягане, кръвната захар и холестерола. Тези изследвания са бързи и евтини и от тях има голям смисъл. А при милиони европейци тези показатели не се изследват с години. Ще стимулираме редовния скрининг и ще започнем общоевропейска кампания, с която да насърчим хората да научат своите стойности на тези показатели. Този тип интервенция в общественото здраве дава много добри резултати, а ние твърде дълго не я използваме достатъчно. Като част от програмите за скрининг ще повишим и осведомеността за наследствените рискови фактори, за да може семейната обремененост да се разбира и отчита по-добре, да се предоставят по-ясни насоки и да има по-добра координация между здравните системи. На помощ тук ще дойдат цифровите инструменти и изкуственият интелект. Обединяването на данните от рутинни изследвания, образна диагностика и електронни здравни досиета ще даде възможност на клиничните специалисти да откриват рисковете по-рано и да предприемат по-прецизни мерки.
Информиран избор и лична отговорност
Целта е също така хората да бъдат осведомени и да им се помогне да вземат правилните решения. Хората трябва да осъзнават последиците от своя избор. Ако на пациента бъдат предложени подходящите инструменти, той ще бъде в състояние да види как днешните решения относно начина му на живот водят към това, което се случва утре и как промяната на поведението може да спечели години живот в по-добро здраве. За да постигне това преориентиране, ЕС ще инвестира 20 милиона евро във внедряването на изкуствен интелект и в инструменти, основани на данни, чрез които сърдечносъдовите заболявания се откриват по-рано и превенцията им е по-ефективна.
Справяне с първопричините: храни, тютюн и никотин
Превенцията означава и справяне с първопричините. Връзката между свръхпреработените храни, затлъстяването и диабета от втори тип е добре изяснена. Това заболяване става все по-масово и поне половината от засегнатите страдат от затлъстяване. Трябва да бъдем честни с потребителите. Затова ще въведем по-ясна информация, показваща степента на преработеност в съответната продуктова категория, така че хората да могат да правят информиран избор какво да консумират. Борбата със свръхпреработените храни ще бъде водещо предизвикателство пред общественото здраве през следващите години.
Тютюневите и никотиновите изделия продължават да бъдат друг голям рисков фактор. Въпреки че тютюнопушенето намаля, употребата на нови никотинови изделия сред младите хора рязко се увеличи. Не можем да допуснем и новото поколение да бъде подведено. Следващата година ще актуализираме правилата на ЕС, ще притиснем онлайн маркетинга, насочен към младите хора, и ще разсеем мита, че новите никотинови изделия са безвредни. Изборът на младите хора трябва да се определя от фактите, а не от рекламите.
Диагностика и иновации в полза на пациента
Не на последно място, планът «Сърце в безопасност» цели осигуряването на достъп до по-добри диагностични инструменти в ЕС на етапа преди появата на симптомите. Пациентите трябва да имат по-бърз и по-лесен достъп до:
-
апарати за следене на кръвното налягане;
-
електрокардиографи с изкуствен интелект;
-
апарати за основна образна диагностика.
Законодателният акт за биотехнологиите ще ускори научните изследвания и клиничните разработки, включително на иновативни терапии като например сърдечни пластири, получени чрез биоинженерство. В същото време с актуализираните правила за медицинските изделия ще се преодолее изоставането, така че технологиите от същностно значение да са достъпни за пациентите без ненужно забавяне.
Сърдечносъдовите заболявания не са неизбежни. С плана «Сърце в безопасност» Европа избира ранните действия пред закъснелите интервенции, превенцията, както и по-дългия живот в добро здраве пред предотвратимата загуба. Ако не действаме сега, цялото следващо поколение европейци ще живее с хронични заболявания, които са можели да бъдат избегнати, с всичките социални и икономически последици. Ако действаме сега, можем да дадем на милиони европейци по-голям шанс да живеят по-дълго и по-добре.
Коментарната статия от Оливер Вархеи е специално предоставена на CredoWeb от Представителството на Европейската комисия в България.
