Когато днес си тананикаме «Auld Lang Syne» на Нова година или четем стихове, написани с топлина и народна мъдрост, рядко се замисляме, че зад тях стои един шотландски фермер, който цял живот е живял на ръба между бедността и славата. Робърт Бърнс (1759–1796) е не просто националният поет на Шотландия – той е символ на свободния дух, на любовта към простите радости и на борбата за достойнство.
Ранни години и тежко детство
Роден е на 25 януари 1759 г. в малка колиба в Алъуей, близо до Еър, в семейството на бедни фермери. Баща му, Уилям Бърнс, е честен и образован човек, който въпреки немотията настоява децата му да учат. Малкият Робърт отрано свиква на тежък труд по нивите, но вечерите му минават в четене – от Библията и Шекспир до народни песни, които майка му пеела край огнището. Тази смесица от класическа литература и фолклор става основата на неговото творчество.
Първи стихове и народна слава
Първата му стихосбирка – Poems, Chiefly in the Scottish Dialect (1786) – е издадена в Килмарнък и веднага привлича вниманието. Простите хора виждат в нея своите радости и тревоги, а образованите откриват свеж поетичен талант. Творби като «To a Mouse» («Към една мишка») и «The Cotter’s Saturday Night» («Съботната вечер на селянина») съчетават дълбока човечност с реалистична картина на селския живот.
Любов, свобода и песни
Бърнс е известен не само с поезията, но и с бурния си личен живот. Любовните му стихове – като «Ae Fond Kiss» («Една нежна целувка») – са изпълнени с нежност и страст. Той е баща на много деца, родени и в брак, и извън него, което му носи противоречива слава. Но никой не отрича искреността на неговите чувства.
Политически Бърнс е вдъхновен от идеите на Френската революция и често пише за свободата и равенството. В същото време обаче работи като чиновник в митниците в Дъмфриз, за да издържа семейството си.
Събирач на народно творчество
Освен автор, Бърнс е и страстен събирач на шотландски народни песни. Той преработва, дописва и запазва стотици балади, които иначе биха изчезнали. Най-известната му е «Auld Lang Syne» («Старинни времена»), превърнала се в световен символ на приятелството и спомените.
Ранна смърт и безсмъртна слава
Робърт Бърнс умира едва на 37 години през 1796 г. в Дъмфриз. Изтощен от тежък труд, болести и бедност, той не доживява да види колко силно ще отекнат думите му в следващите поколения. Днес по цял свят на 25 януари се празнува «Бърнс найт», когато се рецитират негови стихове и се вдигат тостове с уиски и традиционното шотландско ястие «хагис».
Защо Бърнс е вечен?
Поезията му е едновременно проста и дълбока. Тя говори за любов, труд, природа, свобода – теми, близки на всеки човек. Той е мост между народа и литературата, между локалното и универсалното. Неслучайно го наричат «шотландския национален бард» – поет, който превърна живота на обикновения човек в песен за цялото човечество.
И днес стиховете на Бърнс напомнят, че истинската поезия не е в сложните форми, а в искреното сърце.
