Гробът на български войник от търговищкото село Кошничари е реставриран и осветен след 105 години
Гробът на български войник от село Кошничари е реставриран и осветен след 105 години. Преди дни в манастира „Челик дере“ (Северна Добруджа, Румъния) е отслужена заупокойна света литургия и панихида по повод 105 години от гибелта на Петър Иванов Малчев, съобщават от ръководството на Регионалния исторически музей в Търговище.
Петър Малчев е български артилерист от годините на Първата световна война, ефрейтор от второ батарея на 23-ти артилерийски полк. Починал е на 19 септември 1917 г. вследствие на заболяване в полска болница, намираща се в района на манастира „Челик дере“, недалеч от град Тулча. След смъртта си е бил погребан в единичен гроб в манастирското гробище.
Гробът е открит едва през 2008 г., по време на организираната от музеите в Добрич и Тутракан научна експедиция за издирване на български военни паметници на Добруджанския фронт. Тогава надгробният паметник, направен от бял мрамор, е в окаяно състояние, със счупено рамо, но надписът на него ясно си личи – „Бомбардир Петър Иванов Малчев от с. Ново малко…“ Така, гробът на един български войник е открит, заедно с още няколко десетки гробове на български войници в Северна Добруджа, където воюва храбрата III-та българска армия под командването на генерал-лейтенант Стефан Тошев. Името на Петър Иванов Малчев фигурира и в издадения през 2016 г. сборник-регистър „Те загинаха за Добруджа“ с автори Петър Бойчев и Радослав Симеонов, съдържащ имената на над 16 000 български офицери и войници, положили своите кости за освобождението на Добруджа, разказва Радослав Симеонов – главен експерт в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в Министерството на отбраната, цитиран от екипа на Историческия музей в Търговище.
Всъщност в търговищкото село Кошничари, каквото е сегашното име на с. Ново малко, помнят и знаят за Петър Малчев, произведен посмъртно в чин „ефрейтор”. Името му е изписано и на паметната плоча в селото, но там е сгрешено мястото на гибелта му – записано е, че е загинал по време на сраженията от Тутраканската епопея в началото на септември 1916 г. В действителност при Тутракан загива неговият брат – Деню Малчев, а в Петър умира година по-късно в манастира „Челик Дере“, намиращ се на 30 км западно от Тулча, разказа д-р Тоня Любенова – главен уредник в отдел „Нова история“ при Регионален исторически музей – Търговище.
Минават няколко години от откриването на паметника. При второто си посещение в манастирското гробище двамата негови откриватели с тревога констатират, че междувременно липсва и другото рамо на надгробния кръст. Затова, по инициатива на адвоката от Добрич Милен Кадикянов, започва кампания за възстановяване на паметника. Последният запознава със своята идея Адвокатската колегия в града, чийто председател е самият той, а така също и членове на Висшия адвокатски съвет в София. През март 2023 г. висшият орган на българската адвокатура решава да финансира проекта на Милен Кадикянов за ремонт на паметника на Петър Малчев. Средствата са на обща стойност 4 000 лева, отпуснати благодарение на Ивайло Дерменджиев – председател на Висшия адвокатски съвет и Красимир Краев – секретар на Висшия адвокатски съвет.
Председателят на Адвокатската колегия в Добрич предприема незабавно пътуване до Румъния, издействайки си аудиенция при предстоятеля на Тулченската митрополия епископ Висарион, под чиято духовна опека се намира манастирът „Челик дере“. След личен разговор с владиката, успява да получи неговото разрешение и благословия за възстановяването на българския военен гроб.
С помощта на скулптора-каменоделец Димитър Янков и майстор-зидаря Валентин Ангелов, добричкият адвокат се заема с обновяването на старата паметна плоча и оформянето на надгробния кръст. Със свой личен труд той съдейства за иззиждането на стените на гроба и неговото облагородяване, за да може да придобие един достоен за паметта на героя външен вид. Така само за около 40 дни всичко вече е готово.
На 11 юни в гробищния парк на манастира „Челик дере“ е проведена религиозна церемония, водена лично от епископ Висарион. Отслужена е заупокойна света литургия и панихида, на която присъстват българи и румънци – свещеници от Тулченската митрополия, игуменката на манастира майка Касиана, Албена Пискова – член на Висшия адвокатски съвет, Йордан Йорданов – резервен член на Висшия адвокатски съвет, председателите на адвокатските колегии в Плевен, Велико Търново, Добрич и др. Епископ Висарион държи вълнуващо слово, а търновските адвокати донасят пръст от България, която поставят на гроба на Петър Малчев.
Един български войник от село Кошничари, Търговищко, е почетен и вече има свой възстановен гроб с надгробна плоча, пред които всеки може да се поклони. Дано примерът на Милен Кадикянов и Висшия адвокатски съвет бъде последван и от други родолюбиви българи, допълва д-р Любенова.
Източник: www.bta.bg
